Казваш, че била съм своенравна.
Била съм с вирнато носле.
Нима трябва със тревата да съм равна
и да лазя в твоите нозе?!
Бунтар била съм. Че какво да бъда?
По-тиха от мълчание ли да съм?
Вина аз нямам, че по нощите те будя,
съвестта ти прави неспокоен твоя сън!
Ти, какво, помисли си за мене,
че хрисима глава ще свеждам?
Затрупана със задължения по деца и дом,
безпорядъка в живота ти вечно ще подреждам?
Тук сгреши! Направи свойта грешка!
Излъгал си се, че не мога аз
да си обера до последно всяка дрешка,
и без страх и жал да те напусна аз!