Толкоз малко ли заслужих,
толкоз малко ли дарих?!
Това сърце от лед ли беше
или какво, кажи ми ти?!

Толкоз ли не ме обичаш,
знам пред мене вечно ще е тя
и не мога да повярвам,
че ненужна съм сега!

Но не губя вяра в живота,
във всяка нова светлина,
защото вярвам във доброто...
вярвам в любовта!
Повярвай и ти!