...тогава се съблякох по душа,

по-скоро по останките от нея...

Съблякох се, но ти не я видя

или пък се направи на разсеяна -

решила бе...  В очите ти видях,

прочетох неизбежната присъда.

И аз замесих гняв с любов. И грях

от тях изпекох, и нахраних гълъб,

а после го изпратих надалеч -

с последните трохи да стори помен

там, горе - на небесният Отец -

за нас със теб. Без с глас да му говори,

да му даде от себе си перо

и малка капка кръв вместо мастило,

да те задраска -  що било - било  -

от настояще, бъдеще и минало,

от страничката с моята съдба.

И го зачаках тихо... Тъй си чакам -

безсмислено  съблечен по душа.

Седя и чакам да се пръсне мрака.

Дали е стигнал гълъбът до там?

Достигна ли му силата в крилата?

Аз вярвам, че е стигнал. Тъй че знам -

Той просто му е пощадил перата.