Какво ще ме правиш тогава?

Когато се уморя да губя и да търся смисъл?

Когато очите ми се удавят в сълзи

и имам нужда само от нечие рамо,

на което да облегна глава и да заплача?

Какво ще ме правиш тогава,

когато не ми останат сили да се усмихвам,

и уморено, превела глава, откажа да се боря?

Ще имаш ли сили тогава да ми върнеш вярата,

да ме изправиш отново на крака

и да ме накараш пак да полетя?

Какво ще ме правиш тогава,

когато като дете невинно се оглеждам в света?

И по детски вярвам, че всеки е искрен

и живея с разголена душа?

Ще ми сложиш ли броня,

ще ме защитиш ли?

Или ще ме оставиш да живея на воля,

а после – раните ми да лекуваш?

Какво ще ме правиш тогава,

Когато имам нужда ти да бъдеш по-силен?

Когато ще се наложи да се бориш – и за двама?

Когато ще трябва през огъня да минеш,

за да останеш до мен, за да остана до теб?

Ще имаш ли сили тогава да се справиш?

Или ще решиш, че не си струва?

Какво ще ме правиш тогава?

Когато искам – ей-така, без причина – да ти се обадя,

да чуя гласа ти…

Да ти кажа, че те обичам?

Какво ще ме правиш тогава?!