И не е вярно, че ме няма,
загубвам се понякога в нощта,
луната горе пак задряма,
а искам да ти подаря звезда.

Недей тъгува, не ти отива,
на голямото добро сърце
съдбата не винаги е милостива,
нека погаля лицето ти с ръце.

А щом докосна те, прости ми
запази душата си своя.
„Искам само миг”! - кажи ми.
Тогава цяла ще съм твоя.