StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,880
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,933
   Точки: 2,667,694
   Съобщения: 171,380
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тогава беше ноември...

 

Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните, изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си, и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път, аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта...
Неистовият страх от теб, любов!...
Тогава не вярвах! Сега те моля само да ме обичаш
!...

Автор: моника Стойчева

Дата: 25.04. 2014 г.

Посветено на : Теб

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-04-26
прочитания: 243
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход