StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,058
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,493
   Точки: 2,657,399
   Съобщения: 156,650
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тогава беше ноември...

 

Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните, изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си, и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път, аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта...
Неистовият страх от теб, любов!...
Тогава не вярвах! Сега те моля само да ме обичаш
!...

Автор: моника Стойчева

Дата: 25.04. 2014 г.

Посветено на : Теб

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-04-26
прочитания: 239
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход