Ти… във мене върна болката сега,и моят свят отново преобърна,душата се събра в една сълза,и бавно по лицето се търкулна.Ти… прогони с трясък моя сън,безсънна скитам се из мрака,вратата си залости, остави ме отвън,и няма никой, който да ме чака.Ти… мечтите мои угаси,и слънцето изгуби светлината…Аз знам, единствен Той ще ме спаси,макар да го обгръща тъмнината…Забрави, че пред тебе показах се слаба,че дадох частица от своето сърце,а твоето подобно на мъртва утроба,ме гледа с безизразно, студено лице!Ти… последно сбогом с мене си вземи,далеч от теб дори и в мислите ще бъда,от теб поисках… Приятел ми бъди!...сега прокудена ще скитам пак във Ада.