Боли ли когато затвориш очи?
Пари ли моята длан на гърдите ти?
Виждаш ли моите нежни лъчи?
Чувстваш ли дъха ми в косите си?

Представи си, че с теб съм отново
и усмихни се в съня си прекрасен.
Настоящето - така сурово,
споменът - така ужасен.

Затова мисли за идните мигове
и усмихвай се пак насън.
И този мираж просто стига ти.
И нещеш да погледнеш навън...

Сега в мрака тихо съжаляваме,
но ще палче ли някой въобще?!
Дали ще можем да се изправиме
щом всичко помежду ни умре...