14 юли 2003

Тихият пристан на нашето щастие,
милван от топлите сини вълни...
Допрели сърца, тук няма какво да ни плаши,
така е спокойно...Тук сме сами...

Тихият пристан на нашето щастие,
тук няма посредственост, вятър и страх,
няма тук шум, няма счупени чаши,
няма и болка, раздяла и гняв...

Тук сме сами. Две сърца тъй различни
от скучните хора, от празния свят
събрали се заедно в тихия пристан
сред нежност, съвършенство и топлота...

Тихият пристан на нашето щастие,
окъпан от лек дъжд, бял сняг и роса,
тук пеят щурчета, скачат котета.
Ние сме тук две щастливи деца.

Тук идва нощта - тиха, топла и страстна -
С прегръдка вълшебна, слети в едно
любим се дълго, нежно, внимателно,
милваме с устни тръпнещите ни тела.

Тихият пристан на нашето щастие,
с мирис на борове, с дъх на морски скали.
тук имаме рамо да опрем душата си,
тук сме красиви, тук сме сами...

Два пътя водят към тихия пристан...
Единият е дълъг и стръмен -
Вървиш ти по него години, години...
Падаш и ставаш, отказваш се, бориш се...

...пак продължаваш напред през мимолетности, изкушения,
тревоги и болки, съмнения, страхове, плач...
Почувствал дълбоко зова на тихия пристан
накрая стигаш до него. Но вече е здрач...

Другият път е кратък - чист и безбрежен...
Откриваш го случайно, почувствал съкровения му зов.
Политаш като дракон - силен и свободен,
оставаш в плен на щастието - на споделената любов...