Долавя от нейде -
ухае на вино,
шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,
скътани спомени,
падат по листа слова.

Помни очите му
как я обичаха,
сънища във вечността.

Пази в косите си
цъфнали ириси,
сини като любовта.

Бавно отпива
дъхаво минало,
въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка
бавно потъва,
чезне така любовта.

Тихите залези
в късното лято,
пари в очите сълза.