Тихо стъпвам, а града заспал е
и в прозорците му дреме тишина
по улиците обиколно осъзнавам,
че е пуст света ми, и в душата ми е самота.

Пак въздишам, в безтегловност бродя,
но защо ли всичките пътеки водят ме към теб
нямо от комините наднича гларус
стреснат от стъпките ми непознати в нощта.

А небето е надвиснало, ридае
и притихнало споделя самота ми, мълчи
тихо е, отишла си е навярно любовта ни,
с друг навярно щастие гради.

04.04.2011г
Nanita Бургас