Тиха вечер. Празна стая.
Ти сега не си до мен.
Липсваш ми, но пак не зная
още ли си в моя плен.

Дни, в които теб те няма,
липсват в моя календар.
Не посмях да бъда пряма
и изгубих ценен дар.

Кръстопът без светофар
как сега да пресека?
В океан среднощ без фар
как да стигна до брега?

И безпомощна се спрях
сред емоциите свои.
Да открия не успях път към теб,
но търся бряг.

И когато на брега
отмаляла се отпусна,
над тъгата си в нощта
аз завесите ще спусна.