Гледам те как по пясъка вървиш
с поглед, зареян във далечината,
загадъчна усмивка на лицето ти блести...
толкова красива те прави луната.

Кожата ти – вечно снежно бяла
навред разнася приказно ухание...
със тебе сякаш времето е спряло,
мое скъпо, прелестно създание.

Разпилените по раменете ти коси
превръщат те във морска фея,
потъвам в морско сините очи,
да те целуна, повече от всякога копнея.

Към тебе предпазливо приближавам,
но ти изчезваш нейде във водата,
а аз загледан в празното оставам -
със поглед търся те в далечината.

Дали си истинска започвам да се чудя
или мираж си в мойте мисли само...
а сърцето продължава да бие като лудо
и да се надява да се върне любовта голяма.