Ти рисуваш по мен - като слънце по тяло на ручей
и разстилаш парченца от времето - ден подир ден
и по листа от нежност - извезан в съня ти памучен,
плъзва страст и по мислите сякаш се спуска към мен.
Запленени в душата ти - чувствата нежно ухаят
и откриват в сърцето ми гледки от приказен свят,
в който всичките песни са тихи въздишки от рая,
а в косите на времето - спускат се цвят върху цвят.
И не мога от буйната пролет в ума си да чуя,
как в безкрая на мислите - някъде в звездната нощ
пак се раждаш с любов във окото на лятната буря
и заливаш света ми до корен - с най-нежната мощ...