Ти знаеш, пак ще дойде пролет
и слънце снеговете ще топи...
Пак плодно зрънце ще заровят
премръзналите ни души...
Ти знаеш как ще чакам дълго
косите с вятър да вплетеш,
а устните съвсем безмълвно
ще се разтварят от копнеж...
Ти знаеш как ще искам само
да събереш звездици в шепи...
И в скута ми под твойто рамо
ще ги съшиваме във дрехи...
Ти знаеш...
© Павлина Петрова