Ти като реката ме отнесе, но брегът в душата ми донесе.
Ти си точно огънчето, дето нощем сладко топли ми сърцето.
Ти си тежко вино неизпито, глътка във следа от копито.
Ти си покрива на моите плещи и огнище на желани срещи.
Ти си капката роса в очите и живеца топъл на лъчите.
Ти си оня извор сред пустиня, от където търся милостиня.
Ти си свежа трева, в която ляга нощем залезът на лято.
Ти – надежда дълга в битието, на душата жадна – питието.
Ти – на моята любов темела и стремежът за постъпка смела.
Ти си вярна рима във речта ми и барута топъл на страстта ми.
Ти си чиста капка по листата и бижуто скъпо на нещата.
Ти и днес си топлата постеля – там амурче нявга ме простреля.
Ти си моя широта безкрайна и във нея – малката ми тайна.
Ти си сякаш неподвластна мисъл, но във теб намирам своя смисъл!