Ти не си просто дъжд, а порой:
мислите ми залял си, мечтите.
Няма вече за мене покой -
светят с блясък безумен очите.

Ти не си просто полъх на вятъра:
буря си, вихриш се във сърцето.
Ти си страстното огнено лято
и дъгата, огряла небето.

Ти си моята сбъдната истина.
Теб съм чакала дълги години.
И сега съм отново пречистена:
теб обичам - за всичко прости ми...