В най-тъжната зима те открих.
Направих си колиба от надежди.
Записвах погледите.После трих.
Във мислите си преподреждах те.
А ти си тръгна.Още по-студен.
Защото пролетта е многоцветна -
реши, че пъстрото не е за теб.
Затвори с райбер входа за сърцето ти.
И аз сега проклинам цветовете,
които ни разделят много дълго.
Не те презирам.Само че ръцете
се свиват инстинктивно по врата ми.
Не ме съди, че проявявам слабост.
Нима аз нямам право на това?
Опитах се да се запазя. Цялата.
Но зимата премина. И тъжа.