Ти си нежен приятел  и копнежен ваятел

на душата ми, благодатната,

обдарена с твоята душа, да се сгуша

до сърцето ти – езерцето,

събрало на смисъла зрънцето,

побрало топлотата на слънцето,

заело  добротата на детенцето,

носи ми мигове върхове...

Вдъхваш ми покой като от престой

в райските градини безгрижни,

безвременни и безгранични…