Ти друга си... и аз не бях разбрал,
че ти ми носиш всички важни знаци,
с които Бог - съдбовно бе избрал
да си до мен - под звездните рояци.
Не бях разбрал, че всъщност на инат
разкъсвах в теб - воалите от нежност
и после мразех - целия ни свят,
проклинах се и тънех в неизбежност.
Разкъсвах всъщност - своята душа,
раздирах я - до тъмните и страсти
и щом пожарът в мене отшумя
разбих я в миг - на малки дребни части...
... с които стоплих цялото небе
и вятъра, и пролетните листи
и сълзите на тъжното море
и вопъла на нощните му мисли...
Ти друга си... и аз не бях за теб
мълчание в очите ти прозира...
Без тях ще се превърна в буца лед
и в топлите ти длани ще умирам...