Ти ще си отидеш някой ден.
Ще затвориш безшумно вратата.
Последният облак в небето сломен
ще угаси след теб звездите и луната.
И аз ще тръгна по следите ти в снега,
с тъничко палто и скъсани ботуши,
ще прикривам с длани пламъчето на свещта,
за да не угасне тя и да не те изгубя.
*************
Но невидими ще бъдат стъпките ми във снега.
Напразни мислите ми, гонещи сърцето ти.
Нечут дори на вятъра плача,
ще заглъхне тъжно в голотата на дърветата...