Нима забравил си
каква бях в началото,
когато в мен надникна?
Бях леден блок -

айсберг в Антарктида,
бях там от векове.
Но с полъха си нежен
ти милваше ме топло

и ден по ден топях се,
а когато ме прегърна
ледът ми се разпука,
откъснах се от цялото

и спуснах се на юг,
открих пресъхнало корито
и преродих се в река.
Но ти все повече

разгаряш същността ми -
отново ще се преродя -
вулкан ще бъда,
ти ще си ми лава.