Разсмиваш ме и ме разплакваш,

въздигаш ме и приземяваш ме,

събуждаш щастието в мен,

разбуждаш и нещастието.

Носиш ми усещане за \"ние\",

но още си и път към самотата. 

Понякога ме караш да горя,

понякога превръщаш ме в лед.

Понякога си упование и вяра,

а понякога - разочарование,

понякога ме качваш в рая,

понякога ме сваляш в ада.

Ужасно разнолик си ти - 

моя радост и моя болка.

Ти просто си любов...

Да, ти просто си любов!