Събуждаш се сам, защото ме няма до теб.
Ръцете ти са празни, защото не ме прегращат,
очите ти са тъжни,не могат да ме зърнат
устните ти жадни,за моите целувки...

Какво празнуваш,че ме нарани?
Смееш се, но през сълзи
тост вдигни за края между нас
и спри да плачеш с детски глас...

Времето ще ме заличи, спомените угаси.
Забрави че си обичал, ще спре да те боли.
Победата е твоя, щастлив ли си кажи.
Ти вечно ще празнуваш, уви, самотните си дни...