Аз много още мога да разкажа,
ти знаеш я онази селска къща,
отново искам да ти я покажа,
там топли спомени ни връщат,
ти помниш, често спираха ни тока,
мотив, за да вечеряме на свещи,
познатото шептене на потока,
градината, снега и още нещо...
Обичаше го много шоколада,
приготвен по изпитана рецепта,
а бяхме млади, толкоз млади,
красиви, искрени, великолепни,
и вазите, нали ти бяха слабост,
цветята пъстри от полето,
черниците ухаеха от сладост,
на трийсет километра бе морето.
Ти помниш ли онази дискотека,
почти през вечер танци луди,
подхващах те през кръста леко,
ах, колко спомени прокудени,
онези парещи в искри целувки,
вкуса в карминените устни,
не, нямаше у нас преструвки,
не знаехме какво е пустош...
Аз помня и пътуването, автостопа,
все пак един на друг сме вречени,
но есен на вратата хлопа
у всички думи неизречени,
в прииждащите топли спомени
на Снейкс и Скорпиънс в баладите,
у чашите, искрящите от рома
и в утро като вчерашна награда...