Ти никога няма да узнаеш

за моите страхове,

за моите болки и терзания,

как минават всички часове

във мисли и в мълчание...

Ти няма да чуеш вече за мен,

как тъжно без теб съм живяла

и няма да видиш сълзата от мен,

която за теб съм проляла.

Самотник съм тъжен,

без дом, топлина,

зъзнеща чакам на прага,

без ласка човешка, целувка една,

сломена... пречупена вяра.

Дарих ти любов... получих омраза,

на истината отговори с лъжа,

"обичам те" тихо ми каза,

а само ирония било е това.

И всяка твоя казана дума

забива поредния лъскав пирон,

в сърцето място вече няма,

за фалша огромен, поредния стон.

Заключих се в себе си,

тъмно и пусто е в мен

и помита ме мътна река...

отнася ме далече,

където не ще да ме стигне...

твоята ръка.