Ти не искаш да живееш така-
всеки ден да се бориш с тъгата ми.
Аз разбирам твоята молба
и искам да ти помогна в душата си.

Но нещо по-силно от мен
все ме тегли и влачи в окови.
Аз съм роб на живот вкаменен,
моите кошмари не са нови.

Нямам сили за тази любов,
прекалено дълго я чаках.
Изхабих доста плат за покров
и не над един кръст плаках.

Ти не искаш да живееш така.
Аз те разбирам, наистина,
но съм една изтощена жена-
до смърт отегчена, до болка искрена.

Аз по своя път ще вървя,
няма да търся спасение.
И когато съвсем догоря,
ти превърни ме във вдъхновение.