Ти не болиш.... боли от самотата, от ръцете ми останали сами, болят очите ми останали безротни... сълзите ми пресъхнаха.... почти!!!
Ти не болиш, дали го осъзнаваш, защо си мислиш, че вечно ще държиш... съзнанието, мислите, душата... сърцето и него ли болиш?
Ти не болиш ти казвам.... чуваш ли.... не страдам... за теб, за изгубените ми слънца, които не залязваха щом с тебе, се бяхме спрели и открили... любовта.
Ти не болиш, и днес ще се залъжа, че плод си бил на моята мечта.. да се науча да не те обичам, да се науча да живея и сама!!!
Без теб боли... а исках да повярвам, че ти наистина не ме болиш- Обичам те и постоянно се надявам.... да спреш.... да спреш.... да ме болиш......