Вярата под палтото си притиснал,
ей там, отляво до сърцето
и любовта закътал в джоба
оклюмал си, крилата си затворил.

В тъгата си по нея не поглеждаш,
животът те напуска в полет бавен,
загубил обичта си босонога
душата ти се лута между двата свята.

Не бързай да униваш, ти си силен,
различен си, дори загубил пламъка в очите,
опитай се крилата да разпериш,
ти можеш да летиш, дори самотен.