Предателството как боли,
приятел когато те предава.
Когато в някой вярваш,
когато в ръцете му заспиваш,
а с тези ръце той ковчег кове ти.
Мислиш, че приятел имаш
зад гърба си верен,
а той си се прицелвал само.
На приятел отровата как убива,
оставаш сляп и ням и глух.
Когато за помощ протегнеш ръка
а нож получиш в гърба,
юмруци стискаш и пак
напред вървиш,
но вече сам, и сляп и глух и ням!
Не смърт не е това,
тиха лудост, то е като бич.
Безсилна даже е смъртта,
приятел щом с предателство убива!
От предателството, защо не се умира?
Предателството, защо предаденият плаща,
плаща с кръв незрима,
кръв която не пресъхва!
С тази кръв и да се удавиш може даже,
но ще трябва да останеш жив,
жив и сляп, и глух, и ням!
На С.С. Благодаря ти, \"приятелю\"!