Красива бях, защото ме обичаше
и бях добра, защото ти ме помечта,
среднощните ми рими с цвят обличаше,
луната сваляше за да не съм сама...

Красив бе ти, защото те обичах,
и бе добър, защото аз те помечтах,
картините ти с рими разсъбличах,
луната скривах, да съм с теб сама...

И нежна бях, защото ти ме галеше
с ръцете тръпнещи на влюбен мъж,
сърцето ми от рани зли ти пазеше,
дъга ми носеше след всеки дъжд...

Ти нежен бе, защото аз те галех
с очите грейнали на влюбена жена,
във трудният ти час надежда палех,
след бурите ти се превръщах във дъга...

Как се разкъсахме на две половини
във цялост невъзможни да се слеем,
къде отиде любовта във цвят и рими,
защо осъдихме се сами да живеем...