uFeel.me
The End
Автор: asistenta,  26 април 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 188
Накрая
Не е ли странно изкуството? Най-красивите неща се раждат в мигове на усамотение, било то от болка, водка или лудост.
И ти си странна - събирателна на чувства. Понякога те обичам до полуда, понякога те мразя до нетърпимост, но омразата е просто странна форма на любов. Не винаги...

Не се залъгвай, не ще заплача
отдавна всичко пресуших,
че жертвата съм и палача
на себе си аз не простих.
Но ти прости че ме обичаш...

Вчера ми хрумнаха тези редове, но не ги довърших. Някак си са завършено недовършени...
Ти винаги си ме обвинявала мълчаливо, че не си говоря с теб.
Това не значи, че по-малко те обичам. Не си говоря а ти пиша, защото ти не спря болката, защото ти не спря да ме мразиш и сега пия...
Не си простих за хилядите малки неща, които можех да направя, но не го сторих. Не си простих за още толкова неща, които направих, а не трябваше.
Не си простих за това, което съм и за това, което не съм. Не си простих... Но ти прости че те обичам.
Странна си. Цяло изкуство е човек да ме обича. Изглеждаш нещастна, а и не пиеш, тогава сигурно си луда от нещастие!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me