Тежките думи – те спират кръвта ми,
порязват ме бавно, без острие.

Тежките мисли ми шепнат: „Върви си!
За него, за тебе ще бъде добре!”

Тежката съвест – погребвам я често,
но тя ми напомня за теб всеки ден…

С тежко мълчание , онемяло ридание –
изправям се – аз пред теб, ти пред мен!

Тежко е чувството да те напусна –
да тръгна в обратна на твойта посока…

Но тежи ми когато държиш ми ръката,
а помежду ни зее яма дълбока!

Тежко е с тебе, но тежи и без тебе -
от любовта няма по-странно чувство!

Тежко сега ми е да си призная –
да се обичаме се оказа изкуство!