Повехнали чувства,
изгубени мисли,
уморени дихания
и стенещи смисли...
не моли,
не можеш
да обичаш друга
както Мен!
Не можеш
да летиш в заблуда!
След сън - предвещание,
черен куршум,
последно признание,
изтръгнати думи
насила,
пред някого,
тежки ноти звучат...
Дали ще успеят да ме приспят...?

............................................................

Уморително чакане,
девици разплакани,
красота, пропусната
в бялата пустош...
Някъде далеч,
удавено в презрение
се лее
мимолетно
забравено спасение.
Опит за раздяла...
Опит за поквара...
Решителна мисъл
за изневяра!
Прогледнали очи,
дълго невиждащи,
мъки сърдечни
прииждащи,
сякаш орли...
и без да боли...
Заспивай!
Ще се върна!

............................................................

Умолявам те,
Спри
да искаш да живея!
Няма място за мен
щом си целувал нея!
Как да внуша
в твоето съзнание,
че едно опрощение
без мое знание
е Достатъчно!
Без да плача.
без име и глас...
Няма да съществувам,
няма да се боря,
да мисля,
да сънувам...
Няма друго време,
други следи и надежда!
Преди слепота трайна,
за последен път те поглеждам
и тръгвай
забулен,
забравен...
Научих поне това...
Да прощавам!!!