Тази нощ аз до късно будувах,
не намерих покой и в съня –
за прегръдка среднощна бленувах,
а с целувка да почне деня!
Тази нощ бе тъй пуста без тебе,
задушаващ бе въздуха чак.
Незапомнена, без дъх, без трепет
бе нощта ми, потънала в мрак.
Тази нощ аз до късно будувах,
с неспокоен и търсещ те дух.
Очите затворих, за миг засънувах –
в съня си гласа ти дочух.
Тази нощ с теб в съня си избягах
и не исках да посрещам деня,
аз ръце към тебе протягах
и прегръщах те, макар и в съня!
12 юли 2009 г.