Догаряща свещ,

чаши, пълни с рубинена страст.

Букет от умиращи рози…

Последната среща –

кратък миг

просто миг

поглед - вик

две ръце.

Ти

и аз.

Кратка нощ, напоена с дъха на отлитаща есен.

Тиха нощ.

Неизказани думи, не стигнали глас.

Миг от вечност,

искра от жарава,

беззвучната песен

на едно обедняло небе.

И мълчим.

Ти

и аз.

Тази нощ е оазис, а утре - жестока прокоба,

дни - от бури изпредени, нощи - сковани от мраз.

Тази нощ е начало

и край

и е време за сбогом,

а е трудно… Не можем, нали?

Нито ти

Нито аз

Тази нощ е последна.

Свещта и догаря без милост,

тънка ивичка дим стеле фина мъгла между нас.

Тази нощ е икона във черква, във себе си скрила

два олтара

два пътя

две слепи следи.

Ти.

И аз.