Тази нощ мълчаливо се скитах
в твоите сънища, дълго очаквана,
по ръцете ти кротко се стичах,
сладка болка, докрай неизплакана.
Тази нощ разцъфтях със липата,
под която ме чакаше някога,
и се върна лудият трепет в душата,
бях по - жива от всякога.
Тази нощ две вселени влюбени
пак се сляха във взривно сияние,
а ненужните думи, изгубени
подредиха се в звездно мълчание.
Тази нощ, просто миг от всемира,
сън копнежен, сънуван от двама,
повик - стон, който извира
от дълбока, незарастваща рана.