И тази нощ, отново, ме очаквай!

До прозореца ще бъда в бяло.

Мислите ми - слънчеви и будни

в теб  ще се разливат огледално.

Ще ме видиш, там, зад хоризонта.

Нежна, много нежна и красива.

Прегърни ме изгревно с усмивка.

Прероди ме бисерче във мида.

И нощта деня ще преобърне.

Ще те галят изворните ми коси.

И светулчица ще светне - да ни зърне.

Ще останат пясъчните ни следи.

Ще се слеем, само с дъх на устни,

докато луната-хладна се разнежи -

диамантени мечти разпръсне

в сбъдване на нашите копнежи.

И ще бъда пролет, оросено утро,

ще съм цвете - момина сълза.

Ще отронят пръстите ми звуци –

арфа ще ги рее... и ще те събудя.

И тогава няма да си сам на плажа

и да рисуваш знаците на любовта.

Денят заспива, обич моя! 

Очаквай ме! Към теб летя...