Наш\'та лудост –
от шепа пясъчни истини,
заприличва съвсем на нормална.
Тя роди натежали,
недописани стихове -
преболeли почти до баналност.
Тази лудост е прилив.
Бент пред отприщване...
Не понася стени - полудява.
Тя не пита защо...
Тя понася отричане.
Непростима е. Но пък прощава.
Тази лудост – от нея,
само двама лудуваме -
в боледуване, чак до забрава...
Не защото сме луди.
Не защото си струва.
А защото от Бог ни се дава!