Тъжни ноти се разляха
над огън вече изгорял,
скръбни думи отвяха
прахта на спомен остарял.

Тъга се в мен настани,
парещият и шепот насълзи ме,
затуптя макар ме нарани
някъде в мен изгубено име.

Ехото закънтя
и от стена в стена запълзя,
ала като цигарен дим
през прозорец отлетя
като тъжна песен в празна стая
в душата ми тя
да се задържи не успя.