Животът ли е сив и прозаичен
или пък аз съм твърде черногледа,
че дните ми изгряват безразлични
към утринния дъх на слънчогледите.
Не чувам смях. Пианото пресипна
след нотите на тъжна партитура,
разнесени от вятъра нестихващ
до скитника приседнал на бордюра.
Не помня радост. Помня само остри
остатъци от счупени доверия.
И както теб сърцето си залостих
с вериги от безплътни намерения...

На онзи скитник долу на бордюра,
животът му е сив и прозаичен...
И той е много сам. И се преструва,
че всъщност е забравил да обича.