Душата ми е тъжна от дъжда,
душата ми е сляпа като нощ,
като в молитва - бяла е!

В този свят летя
сама, като птица
над лунна дъга,
като заблуда.

Ти идваш, а скриваш се.
Сякаш времето лети,
чувам крясък на птица...
А... Душата тъжи...