Забравих да ти кажа, че от снощи
не мога да се побера в душата си...
Напълни я със хиляди въпроси...
и мрачни улици... и прашни замъци...

Усетих как зад хълма на мечтите ми
кошмарите се борят в мен да влязат.
И да пребъркат и ограбят сънищата ми.
Да ми припомнят колко съм пораснала!

И виждам как алеите с лалетата,
които засадихме в наш\'те длани
умират всеки ден... а уж поливам ги.
Изсъхват и оставят тежки рани...

А утрото... Така ми липсва утрото...
С онази цъфнала роса в очите ти.
Но нощите не спират... все е тъмно...
И няма ги светулките по мръкване.

И... забравих още нещо да ти кажа...
онази малка празнина в гърдите ми
от снощи трябва да ти я покажа...
сама е татуирала сърцето ти...