Търся,
грейналата усмивка
на един любим човек,
дето все го няма.
Дълго,дълго
чакам тръпнеща така,
с неговата топла ръка
нежно,да ме погали в нощта.
Търся,
но него все го няма,
вместо усмивка,
самота безкрайна....
Ще се опитам да забравя
отминалите дни,
и как точно интернета
ни раздели.
Вече прекрачих,
прага на ада,
дори и болка
не усещам в мен.
Една обичаш,
с друга дружиш,
с трета се срещаш,
а с четвърта спиш.
А колко малко,
ни беше нужно.
Разбрах,че вече
не съм ти нужна,
разбрах,че вече
съм ти чужда.
Търая,
някой да ме поведе,
ей така без да знам
на къде и моето
сърце да отведе.