Пак очаквам да чуя познатите думи,
подредили в ума ми парченцата смях
и разбили се в мен, като нежни куршуми
от отминали чувства, надежди и грях.

Ти остана във мен, като песен на птица,
скрита в повей на вятъра в тиха гора,
като топлия допир - на нежна къдрица
в светлосиньото утро на бледа зора.

Ще останеш в очите ми - капчици милост
от забравено време на слепи мечти,
в недокосната мисъл за нашата цялост,
във прозрачните нощи - две нежни следи.

Ще останеш в ума ми - притихнала вечер
със лице от коприна край огъня бял,
като стон от душата на давещ се глетчер,
в твойте топли очи - от любов разтопен.

Ще те търся в сълзите на тихите нощи,
разпилени в съня ти - от звездния прах,
ще се моля на времето, ще се моля за още
от любимите устни... без милост и страх...