Толкова дълго те търсих,
бродих надлъж и нашир.
Дните във шепи събирах,
нощите с песни теших.
Люлка ми бяха ръцете,
с обич надежда люлях.
Вярвам, копнях и се борих,
пътя си следвах напред.
Падах и ставах без ропот,
капка сълза не пролях.
Толкова дълго те чаках...
Чаках те дълго... до днес,
сбирах в душата си воля,
но вече чувствам умора.