Целия свят аз претърсих,
като тебе някой да намеря,
къде ли не потърсих,
но като тебе не намерих.

Отидох при звездите
и за тебе ги попитах,
търсих аз мечтите
и плаках, и се скитах.

Цялата Вселена обиколих,
но никъде те нямаше
и написах този стих,
защото безкрая ме мамеше...

Качих се на Луната
и започнах да плача,
а тя избърса ми сълзата -
с надежда каза да крача.

Качих се на върха на Света
и извиках силно твоето име,
в този миг мълчеше и Смъртта,
защото обичам те повече от живота...

Никой бог не може да спре
това що изпитвам в сърцето,
никой не може да ми даде
освен теб на любовтта житието.

Открих те в себе си така
както открих в очите ти сега
себе си и вечна любовтта
и свойта сбъдната мечта...