Не посмя!
Дори на танц не ме покани.
Тогава.
Танцът едва ли ще е последен –
каза ми само.
Аз оставам.
Ще остана в танца на любовта ни.
Музиката не е спирала нито миг.
Тъжно - фриволни желания
се сливат със твоите мисли.
Аз ще остана.
До следващ танц – обеща ми.
Тогава ще те накарам
отново да ме желаеш -
както утро без слънце не може,
както нощта без луна не притихва,
както вятъра – онзи,
дето ти носи писмата...
Още звучи
онази чудна музика
във душите ни.
Ще те омагьоса,
а ти ще ме грабнеш
от преградката на вятъра -
ще танцуваме лудо,
цяла нощ,
цяяяла нощ -
само двама...