StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,014
   Потребители: 12,313
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,154
   Точки: 2,628,223
   Съобщения: 125,582
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тъмнината се срути, разляха се облаци...

Тъмнината се срути, разляха се облаци

по земята размекната от сълзи и треви.

Светлината порасна като цвете в дъбрава.

Скитник мина, донесе вода.

Откъде си? Забави се. Бързай към мене,

че тревата прорасна по цялото тяло.

Аз съм странница поникнала от земята,

хранена от дъжд и надежди.

А пък ти си ми онзи разчупил калта

на снежинки от нежност и вяра,

любовта си подхвърлил към онази звезда

пламнала в огъня на тъмната ми душа.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-27
прочитания: 49
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход