Изморих се
от битките със всичките.
Като измислица съм
в живота им реален -
в кревата и юргана,
килима им застлан,
под дивана за уютност.
В тенджерата
надеждата за утре готвех.
Матрицата
удавяше посоките ми.
Скандално подивяваха
ръцете ми,
разплитах плитките си
жива от палитра.
Нощта - червена,
ярка, необяснима,
събличаше елечето
и гола тръгваше
да люби изгрева.
По мене вятъра
допираше широки пръсти,
потръпваше
и аз усещах полъха.
Топла, жадна, истинска,
исках да пристана
и да обичам,
само да обичам!
28.08.2009г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me